Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2017 20:19 - РИТУАЛ НА ЧУВСТВЕНОСТТА
Автор: djuroff2016 Категория: Изкуство   
Прочетен: 632 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 29.05.2017 14:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image „Очи сини коси черни“ по М.Дюрас и Вл. Христов, текст, режисура и сценография Irena Ivanova, театър „Възраждане“   Бяла лента платно се вие по стъпалата на Столична библиотека и ни води към мястото, където всичко ще се случи. В залата вече ни очакват, вцепенени от преливащите емоции, Дария Митушева и Николай Марков. Гласове зад кадър безстрастно ще поведат действията им, актьорите започват да повтарят ремарките, между които вмъкват репликите на героите си...    Декорът на Ирена е превърнал коприненото ложе на страстта в място на свещенодейство; костюмите носят белега на сладострастието, но и стягат телата...     Ирена Иванова  и двамата актьори пристъпват към текста на френската авторка с уважението, дължимо на свещен текст. Дюрас издава „Очи сини коси черни“ през 1986, след неуспеха на „Болестта на смъртта“. Пиесата носи белега на упражнение по стил, отколкото на класически театрален текст: множество ремарки, отчуждено четене на репликите на героите, указани погледи към публиката... Така авторката представя една невъзможна страст в любовен триъгълник, в който третият липсва. Водени от химера или нужда от нематериална любов, страстта между двамата герои се лута между чувственост, перверзия, ерзац заместители и духовен блян по несъществуващото.    И тук може би е най-голямото достойнство на адаптацията на Ирена: в лабиринта от текстове, в който са поставени актьорите, тя вмъква великолепните „Писма до Лазар“ на Владислав Христов. Чувствеността на Дюрас, страстта на случката, безпардонността на скритите под чаршафите желания... са издигнати на по-високо, безплътно ниво. Проблемът за животинския нагон е издигнат до въпроси за живота, смъртта, прераждането... Картезианската последователност е разрушена. Зрителят е въвлечен в чувствен духовен ритуал.   „Жреците“ – актьори също предлагат необичайно за родната сцена действие. Горящи от емоция,  Дария Митушева и Николай Марков не се задоволяват просто да я предадат на зрителя със слово и действие. Напротив, те остават външно „безизразни“, не се стараят зрителят да ги чуе или разбере. (Някога имаше Въскресия Вихърова и Иван Станев, които представяха своите експерименти.) Това, което трябва да се случи (или не се случва, според авторката) между актьорите-персонажи, нарочно е затворено в интимността между тях. За нас остават изригванията от емоции, предизвикателствата към въображението ни, вълните от нематериализирани послания. Двамата актьори са изцяло отдадени на ритуала, поведен от гласа на Велизар Бинев.    Само един пример за неочакваното, дори за самите участници, което такнството на спектакъла предлага: Интересен феномен са двата танца/самозадоволяване с маски от източен театър, когато зрителят може да усети много по-осезаемо силата на актьорската емоция. Паднат ли маските, двамата актьори остават сами със себе си, синтезират общуването си със средствата на движенческия театър, дават ясни знаци, че се забавляват само когато не ги чуваме, а се боят от погледа на зрителя.   Така Ирена и двамата актьори ни въвличат в тайнството на чувствеността, на бляна, на живота, на смъртта... и на възкресението.   Да се усети непременно.   (сн.Йоана Мосинова)



Гласувай:
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: djuroff2016
Категория: Изкуство
Прочетен: 12778
Постинги: 3
Коментари: 0
Гласове: 1
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031